НАСРЕД ПУСТИНЯТА

Поетичен филм за екзистенциалната празнота и отчуждението на човека в днешния постмодерен свят, в който се събуждаме и заспиваме с образите на пълно унищожение и душевна празнота. Тази чудовищна реалност, прилича на необятна пустиня, в която никой не може да види отвъд безкрайния хоризонт.

В края на 2012 година много хора бяха в очакване на края на света или Апокалипсиса. С разгрома на всеки осъществим план за нова форма на живот или алтернатива на капитализма, не е изненадващо, че предимно религиозни и песимистични визии за края на света придобиваха популярност. Но всъщност етимологията на термина “апокалипсис” е от гръцката “apokalyptein” (в превод: да откриеш) и първоначално не описва края на света, а по-скоро има за цел да разкрие това, което е било скрито.  Необходимостта от промяна в начина ни на живот вече не са скрити за повечето от нас. Но за да видим какви нови перспективи се откриват пред нас в епохата на разрушението, първо е небходимо да разбираме апокалипсиса – не като края на света, а като разкриването на света. Истинската задача на промяната, която вече е настъпила, не е в бъдещето, а е тук-и-сега .